Notifications
Clear all

За любовта към себе си


make.dreams.wishes@gmail.com
(@make-dreams-wishesgmail-com)
Member Admin
Joined: 2 years ago
Posts: 98
Topic starter  

Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов.
 Буда

Хората обикновено свързват любовта с конкретни хора, животни, растения, предмети, дейности… “Обичам Х, той ми носи щастие, щастието ми зависи от него, от неговата любов към мен”. Така ли е всъщност?

С всеки изминат ден все повече се убеждавам, че хората, които обичаме, са само наши отражения – подобното привлича подобно и открива подобието си в околния свят. А другият човек е само повод за изява на любовта, която носим в себе си – не той предизвиква любов в нас, а само събужда любовта ни към нас самите – към себе си, отразен в другия. Когато обичаме другия, обичаме го заради това, в което си приличаме – определяме го като сродна душа и виждаме наистина с очите на любовта – тоест, само подобието. Ти си като мен, ние сме еднакви, ние сме сродни души, дали не сме едно. Има безброй сентенции за любовта, половината от които на тема “Обичам начина, по който ме караш да се чувствам”. Любовта към другия човек всъщност се оказва любов към себе си – чрез другия човек ние започваме да се харесваме, да се обичаме, да чувстваме удовлетворение от себе си. Подобно на любовта усещане е вдъхновението – то привидно се пробужда от някаква нова дейност, която просто ни грабва и ни отнася, изпадаме в състояние на безвремие, на самодостатъчност, на висше щастие, когато се занимаваме с нещо, което ни харесва. Такова чувство може да предизвика всеки човек, всяко живо същество, всяко занимание, на практика всичко в света – стига човек да има “рецептори” за него.

Истинско откритие за човека обаче е същото това състояние на висше щастие, което го спохожда… без никакъв повод. Едва тогава човекът разбира, че състоянието на любов принадлежи на него, а не се внася отвън, от някой друг или нещо друго.

За средностатистическия човек обаче любовта е чудо – нито събуждането й, нито смъртта й зависят от волята му. Тя го окрилява, дава му сили, често се съпровожда с чудеса в околния свят – сякаш целия свят го закриля и му проправя път към сърцето на любимия човек. Кара го да върши безразсъдни неща – тоест, да надскача себе си, да се развива, да пристъпва там, където иначе не би посмял. Любовта побеждава всичко – човек в името на любовта, в името на запазването на това състояние на висше щастие, е готов да преодолее страховете си, да се бори с недостатъците си, да промени принципите си – на практика, готов е на всичко, което е по силите му. Ако в другия човек ни привличат собствените ни качества, които харесваме, то у него не харесваме именно онова, което остава в сянка при самите нас – качествата, от които душата желае да се освободи. Така виждаме себе си в другия, опознаваме се и се приемаме.

Любовта сама по себе си е безценен дар – независимо дали е споделена или не. Ползата от любовта не е в това, което получаваме от другия човек, а в начина, по който самите ние се чувстваме. И за хората, които умеят да се радват на това състояние, независимо от ответа на обекта на любовта си, любовта е истински дар – тя превръща живота им в чудо и привлича други любови. Любовта, която носим в нас, може да пробуди съответна по степен и изява любов в другия човек. Всеки страх, всяко съмнение, всяко предпазване не допускат любовта в живота ни и превръщат съществуващата любов в безгранично страдание. Много често човек получава отговор на любовта си, когато вече не го очаква. А и най-болезнената любов е за предпочитание пред състоянието на не-любов, на празнота, на безмислие и сивота.

Защо свършва любовта? Аз мисля, че не свършва, а се трансформира в друга любов. Любовта ни променя и следващият човек, който ще я пробуди отново в нас, ще съответства на новото ни състояние. Затова и всяка следваща любов е по-силна, по-хармонична и всеки следващ човек в живота ни все повече се доближава до истинската ни същност. В този смисъл, ако съществува “любов за цял живот”, тя трябва да е между хора, които се променят хармонично, всеки за себе си и двойката като цяло.

И излиза, че човек привлича точно това, което отдава. И това, което получаваме, харесва ли ни или не, е точно отражение на това, което даваме.

 

https://love-aholic.com/2010/01/16/in-love-with-ourselves/


Quote
Share: